Беседа за живота и смъртта

Пема Ринпоче

(14.11.2014 г., Палюл Център България, София)

Пема Ринпоче

Нека се представя накратко. Роден съм в Тибет (Източен Кхам), но израснах и живях в Индия. Там се и изучих. През 1996 година пристигнах в Европа и до днес пътувам из Азия и Европа, за да споделям своите знания с хората. Това е наистина полезно и за самия мен, а смятам, че е добре и за другите.

Днес съм в България по покана на центъра Палюл, да говоря за живота, смъртта и прераждането. Аз споделям единствено информация. Не съм някой велик и съвършен учител; аз също правя грешки. Притежавам както добри, така и лоши черти, но откакто поотраснах досега добрите неща в живота ми надделяват над лошите. Това е, което знам за себе си и съм щастлив, че е така. Затова и си позволявам да споделя знанията си с вас.

Не трябва да мислите, че човекът, който говори сега пред вас е някак специален, че е Бодхисатва, просветлен или благословен от Бога – да не мислите така е едно по-балансирано разбиране. Най-добре би било ако мислите за мен като за един напълно нормален човек. Когато човек чуе другите да говорят хубави неща за него, това може да го накара да се почувства горд, а това най-свой ред да създаде пречки за практиката му. Необходимо е единствено да се вземе в предвид, че имам опит в преподаването; както например днес тук – вследствие на дългогодишна практика имам малко повече опит в учението за живота и смъртта. Другото, което трябва да се отбележи е, че имам доброто и искрено намерение да споделя това знание с вас. Това бе моето кратко представяне.

Как възниква животът

Темата днес е за живота и смъртта. Нещата от живота, мисля, познавате добре, докато смъртта е нещо, за което не се знае много. Ние сме човешки същества и около нас винаги ще има живот и смърт. Когато хората говорят за живота, те го свързват с тялото и ума. Ум е будисткото название на това, което на запад се нарича душа. Тялото и умът (или душата) имат много силна връзка помежду си.

Различните ни преживявания – понякога страдание, понякога радост – взети заедно, се наричат живот. Когато тази връзка остарее и се наруши, тогава тялото и душата се разделят. Това се нарича смърт. Затова смъртта никога не е особено далеч, нито пък е нещо лошо, тя просто е разделянето на тялото и душата. Сега вече знаете – животът е тялото и душата заедно. Те имат много добра връзка – понякога са щастливи, друг път са нещастни, но тялото и душата са приели да живеят заедно и да пазят топлината помежду си. Това се нарича живот.

Тялото е изградено от пет елемента. Това тяло е дар от нашите родители. Без значение какви са конкретните обстоятелства, в точното време, в точния момент, нежното чувство на нашите родители поражда две „яйца” (бинду). Това на майката е червено като кръв бинду, това на бащата е бяло бинду. Когато двете яйца се слеят, в тях се съдържа есенцията на петте елемента (вода, земя, въздух, огън и пространство). Тези пет елемента имат различни качества – огънят ни дава топлина, въздухът (вятърът) ни кара да растем, водата дава мекота, силата идва от елемента земя, както и костите, и плътта, но ако е прекалено тясно ние не можем да растем, затова има и елемент пространство. Тези пет елемента дават възможност тялото ни да се развива. В течение на девет месеца то многократно се изменя. Отначало там няма нищо, само мъничко „яйце“. Седмица след седмица формата се променя, а след няколко месеца започва лека-полека да заприличва на човек.

Когато двамата родители свържат мъжкото и женското си бинду, тогава душата (умът) се свързва с тях. Това е така, тъй като постоянно множество души търсят своя нов дом, своята „къща”. Разните хора са стигнали до различно ниво на развитие, затова и различните души имат толкова много и различни чувства, светлини, мисли и идеи. Когато мъжът и жената се любят, душата може да види там прекрасна светлина и да си каже: „О, искам да отида там!“ И вече се е присъединила. Душите са на различно ниво, имат различна сила, различна енергия и карма, затова се свързват с различни родители. Някои слаби умове, когато видят животни да зачеват своето „яйце“ и харесат светлината им, могат да се свържат с тях, прераждайки се като животно.

Душата е дълговечна

Тялото – това са петте елемента. Затова то може да изгори или да остарее и умре, всичко може да се случи с него – можем да се порежем, вятърът може да ни унищожи, водата също. Но душата не може да изгори. Нито вятърът, нито водата могат да я унищожат. Не може да заровите душата в земята. Не можете да я затворите в желязна кутия. Не можете да я докоснете. Независимо, че аз съм тук, съзнанието ми може да мисли за Азия, Индия или Америка – за него няма прегради. Тялото умира, но душата никога не умира; не е лесно тя да се унищожи. Затова душата винаги чака място, за да се свърже в нов живот.

Както в настоящия ни живот – сега може да сме тук, но търсим по-добра къща. Дали в центъра на София ще е по-добре или извън града? Всички ние търсим дом. Така е, защото къщата на родителите ни е твърде стара, затова и моята душа не може повече да живее там, аз не мога да живея там и започвам да търся нов дом. След като човек умре, след раздялата на тялото и душата, тя търси нов дом, тъй като е по-дълговечна от тялото. Тялото може да достигне 75 години, или 80 години, или 100, или пък 110 години, след което вече е грохнало. Душата обаче има дълъг живот. Тя „живее“ докато не постигнете просветление, когато тя се трансформира в мъдрост. Това е “краят” й и само тогава можем да кажем, че обичайната душа “умира”.

Душата е в постоянно движение от живот в живот! Тя встъпва хиляди и хиляди пъти в този цикъл, тъй като няма сила, която да може да я убие. Затова душата винаги присъства. След като се разделим с този живот, ние ще тръгнем да търсим новия си дом, тялото, а когато двете бинду се съединят в създаването на „яйце“, тогава душата ни ще намери ново място, нов дом. И понеже в продължение на девет месеца душата и тялото са заедно в утробата, те създават помежду си много силна връзка и приятелство, затова от момента на раждането ни ние сме толкова привързани към телата си. Когато връзката между душата и тялото укрепне, това се нарича живот.

Ясно ли е казаното дотук? Важно е да ми задавате въпроси, ако има някакво съмнение относно разискваните неща, тъй като повечето хора мислят, че няма нищо след смъртта. Това е ограничено мислене. В края на живота си те се чувстват така. Казват си: „О, аз върша добрини на хората, почитам Бог, но накрая умирам и нищо… Защо?!” Не бива да се притеснявате. До момента, в който се просветлим, до момента, в който се освободим от страданието, до момента, в който постигнем пълната мъдрост, нашият обикновен ум винаги ще се учи и ще се променя. Докато не трансформираме този обикновен ум, ние ще  продължаваме със смъртта и с поредното тяло. Живеем известно време, след развода на тялото и ума пак умираме, след това намираме ново тяло и отново живеем и т.н.

Можем да намерим много тела, но душата е една. Понякога може да намеря тяло на пиле, тежащо 1 килограм. Понякога може да намеря тяло, което не тежи дори един килограм и е на насекомо или малка пеперуда. Понякога може да намеря тялото на голямо животно като слон. Може да намеря много различни форми, змийски тела и всякакви други. Веднъж може да взема женско тяло, друг път може да взема мъжко. В този живот имам мъжко тяло, но в следващия живот може да имам женско тяло, може дори да съм някоя красавица.[Смее се.]

Така че душата никога не умира. Това се нарича прераждане. Независимо дали хората вярват или не, това е естественият процес. И посредством здравия разум и логиката може да разсъдите: „Добре, видно е, че тялото може да бъде изгорено и унищожено, но душата… Докато си седя вкъщи, умът ми лесно излиза и пътува навсякъде, нищо не може да го унищожи, никое оръжие, той винаги е жив”. Душата съществува в продължение на калпи (еони), живее хиляди и хиляди години, затова и вие се прераждате хиляди и хиляди пъти. Не се притеснявайте! [Смее се.]

[Въпрос] Колко пъти може да се прероди душата?

Не можем да преброим колко пъти умът се преражда. Самият аз не знам, смъртен съм и не съм ясновидец, но по пътя на логиката смятам, че тъй като душата е безсмъртна, тя винаги ще търси нов дом. Подобно на човек, останал без къща, който няма да иска да остане на гарата или в метрото, а ще си потърси подслон. Така че преражданията могат да са хиляди или милиони.

Според будистките философи ако съберете сълзите на новороденото от различните му прераждания, или тези на майката, плачеща за рожбата си, те ще са повече от океан. Същото е с костите. Ако съберете всички кости от предишните си животи, купчината ще бъде по-висока от планина. В този живот съм тибетец, в следващия може да съм българин. Ние постоянно се променяме, затова и прераждането е толкова интересно. [Смее се.]

Тялото може да бъде опора на душата. Не бъдете слаби, не мислете: „Ох, нищо не мога да направя…”, няма нужда да изпадате в подобна депресия. Вие имате възможност да направите душата си изключително мощна, да се превърнете в необикновена личност. Може да я направите просветлена, може да я направите свята. С ума може да вършите добрини, може да вършите злини, може да вършите каквото пожелаете. Затова тялото трябва да бъде опора на душата, за да можете после да превърнете себе си в свят човек, велик учител или велик помощник на хората. Душата е силна и с нея можете да постигнете много. Това се нарича живот.

Що се отнася до смъртта, когато умрем душата ни има нужда от мирно и щастливо отпътуване. Това е много важно. В противен случай, ако след смъртта душата се чувства виновна и има угризения, тя става уплашена, нервна, може да се превърне в дух и да остане да обитава дома на мъртвото си тяло. Затова в настоящия си живот ние можем да развием съзнанието си, да го направим силно и да го подготвим за леко и мирно пътешествие след смъртта на тялото.

Смъртта е подобна на съня

Нека поговорим малко и за смъртта. Смъртта е подобна на съня. Докато спим, цялото съзнание и неговите пет сетива (зрение, слух и т.н.) спират да функционират и се разтварят. През тези 8 или 12 часа тялото е като мъртво, енергиите му се разтварят, а умът продължава да функционира самостоятелно, изпадайки за кратко в Бардо състояние, където може да  сънува различни неща – че лети, че е с близките си, може да има кошмари и пр. На сутринта се връщаме обратно към живот. Така сънят за тялото е подобен на кратка смърт, а сънищата за душата са кратко Бардо.

Голямата смърт настъпва в момента, в който тялото и душата разтрогват съюза си, когато тялото е твърде слабо и старо и не може повече да поддържа душата в нейния дом. Тогава тя остава сама и изпада в нещо подобно на сън в Бардо състоянието. Петте елемента на тялото пък се разтварят. Подобно на дърво, което е много красиво и жизнено, но когато остарее, пада и умира, а петте му елемента се разтварят, и нашият живот минава през растеж, старост и завършва със смърт и разтваряне на петте елемента на тялото ни.

Как можем да помогнем на душата

В този момент на умиране съзнанието ни е много слабо. Тогава, когато започне разтварянето на елементите и смъртта е близо, ние трябва да сме наясно: „Добре, наближава време за отпътуване, защото тялото ми вече не издържа и започва да се разтваря. Усещам това – вече не чувам добре, не виждам и нямам вкус”. Тогава трябва да сме готови, да се погрижим за душата си, иначе поради илюзия или заблуда тя може да стане демон или дух.

В момента на смъртта е необходимо да се освободим от привързаността си към съпруг, съпруга или всевъзможни притежания. Вие може да сте привързани към някого или нещо, но няма как да го вземете със себе си. Ако човек е привързан, душата му няма да има спокойно пътуване. Тази привързаност може да стане толкова голяма, че душата въобще да не отпътува, а да остане да обитава въпросното място. Тогава хората казват, че там има дух, понякога дори го виждаме или чуваме – това означава, че там живее душа, привързана към нещо.

За тези души е много трудно да си намерят тяло. Те не могат да вземат нечие живо тяло, макар че понякога се случва дух да се всели в някого и той да започне да говори и да се държи странно. Тези души, превърнали се в духове или демони, не са лоши. Те са самотни, страх ги е да оставят досегашния си живот, затова искат да останат да живеят в дома си, но пък близките им се плашат от тях. Други души пък умират изпълнени с гняв, особено ако са жертви на убийство. Те може да пожелаят да се върнат и да отмъстят. Тези души също не могат да имат щастливо пътуване и остават във вид на демони или гневни духове, създавайки проблеми на семейството си.

Разказват историята на един възрастен господин в Индия, който се оженил за по-млада от него, хубава жена. Той бил много влюбен в нея, изключително привързан, имал и заделени пари. Така, след като умрял, духът му продължил да се връща в дома им, от което жената всяка нощ изпадала в ужас. Неколцина пътници видели духа му и на близкия мост. Негово светейшество Пенор Ринпоче [учителят на Пема Ринпоче] се помолил за душата на мъжа и я освободил…

Когато краят на живота ви наближи, вие трябва да се погрижите много добре за душата си. Никой друг не може да го стори – нито лекарят, нито учителят, нито свещеникът, нито тибетският лама. Вие самите трябва да се погрижите за ума си, да бъдете силни и да не се вкопчвате в съпруга, съпругата или децата си, които така или иначе няма как да вземете с вас, а да потеглите по същинския път към мястото, където може да помогнете на много повече същества. В момента на смъртта трябва с чисто сърце и състрадание (Бодхичита) да приемем мисълта за предстоящия път към новото ни тяло, с което ще се завърнем и ще помагаме на другите. Това се нарича мирно отпътуване  – трябва да имаме добра причина да тръгнем. По това се различава смъртта на животните и хората. Когато умира животно, животинската душа няма ясна представа, какво й се случва.

Душата на човека има по-добра идея и съответно повече възможности. Затова е добре в момента на смъртта да бъдем състрадателни и да пожелаем нашите близки, нашият народ, всички хора и същества да бъдат свободни от страдание и болести. Такава трябва да бъде причината да поемем на път към новото си тяло – да им помогнем. Това е наистина силен начин да посрещнем смъртта. Ето защо не бива да сме объркани. Така или иначе ще умрем – щастливи или нещастни. Ние сме човеци и трябва да сме подготвени за смъртта – това е много важно.

Хората могат да помогнат на умиращия с благи думи, молитви и пожелания, таке че да го успокоят. Могат да му кажат например: „Да, виждам, че вече си близо до смъртта, идва време за пътуването ти, трябва да се погрижиш умът ти да е спокоен, да отвориш сърцето си”. Душата може да разбере тези думи, защото в момента на смъртта е много слаба. Независимо какъв е човекът – учител, ученик, християнин, мюсюлманин, добър или лош – в този момент отслабената му душа ще приеме подкрепата на добрите думи. Трябва да ги изречем силно и отчетливо – на жените в лявото, на мъжете в дясното ухо, пак и пак, за да им помогнем да не попаднат в илюзия. Ясно е, нали? Това е важна тема. Всички ние ще умрем някой ден. Само тези, достигнали просветление, нямат нужда от подобна помощ. Те са напълно свободни и дори се радват на смъртта повече, отколкото на живота. [Смее се.]

Разтварянето на елементите

Разтварянето на петте елемента също е много важно. Докато сме живи петте елемента растат, а в момента на смъртта те се разтварят – такава е реалността. Това е разтварянето на вътрешните енергии на тялото, докато те не изчезнат. Първо елементът земя се разтваря в елемента вода. В този момент чувстваме огромна тежест, все едно ни е затиснала планина. Мнозина, докато умират, молят да ги повдигнат, да им донесат повече възглавници, тъй като заради разтварянето на елементите имат чувството, че пропадат. Щом усетим това, ние трябва да знаем, че разтварянето е започнало, а началото на пътешествието ни наближава. Не бива да сме уплашени и нервни. В този момент умът отслабва. Също така може да ни се привидят някакви смътни образи – те не са реални, а илюзия.

След това елементът вода се разтваря в елемента огън, телесната топлина се разтваря в огъня. Водата в нашето тяло започва да намалява, то да изсъхва, дишането се затруднява, трудно ни е да се храним, както и да говорим. В този момент дори и десет одеяла да ни сложат, пак ни е студено. Тялото започва да изстива откъм краката. Понякога се забелязва нещо като дим да излиза от главата на умиращия – това означава, че топлината му си отива. Тогава зрението ни може да стане неясно, като в мъгла и да ни обземе неприятно чувство. След това елементът огън се разтваря в елемента вятър. Когато този процес приключи, тялото ви изстива и топлината му изчезва. Тогава трудно разпознаваме близките си и хората около нас, а паметта ни става непостоянна. В този момент дишането се разтваря в елемента вятър. Вдишването става много трудно.

Например, когато баща ми умираше, аз му помагах и наблюдавах разтварянето на елементите, и в този момент му бе много трудно да си поеме дъх, а след последното си вдишване, когато издъхна, изпита облекчение. Тогава дишането се разтваря във вътрешния вятър. След това вятърът се разтваря в душата, понеже и той, подобно на душата, трепти. В този момент дишането напълно изчезва, а душата-ум става изключително бистра.

Това е така, защото, докато сме живи, ние постоянно вдишваме и издишваме, за да вкараме „вятър“ и да подхраним с енергия душата си за нейните пътувания и дейности. Затова приживе тя никога не се успокоява и избистря. Когато обаче дишането и вътрешният ни вятър секнат, тогава и душата се успокоява и избистря. Подобно на водната повърхност – когато духа вятър, тя се вълнува, но когато вятърът спре и тя се успокои, ние можем да се огледаме в нея. В този момент, когато външното дишане спре, вътрешното дишане все още е там, а душата все още е в тялото. Това трае около 2 часа.

Помощта на доверен приятел

В този момент някой добър приятел може много да ви помогне. Ако сте силни, може да се справите и сами, но понякога сте много отслабнали и не ви достигат сили. Тогава предварително можете да помолите добър приятел: „Моля те, когато започне разтварянето, ако изпадна в илюзии, ме напътствай да събера ума си, да го успокоя и да не се подвеждам по тях, това ще бъде голяма помощ за мен”. Ако сте отслабнали и получите такава подкрепа, тя ще ви донесе спокойствие, ако ли пък имате повече сили, ще можете да се справите и сами.

Този момент е труден, понеже близките ви, с които имате толкова дълбока връзка, са около вас, гледат ви и плачат, говорят емоционално – всичко това прави концентрацията за постигане на душевен мир много трудна. Тогава е важно да бъдете силни и за това може да ви помогне някой добър приятел. В края на разтварянето не можете да говорите добре, затова би ви била полезна камбанка, с която да сигнализирате какво ви се случва. Обикновено, когато някой умира, всички наоколо реват и се тръшкат. Ето защо бихте имали полза от такъв доверен човек – роднина или близък приятел – когото предварително да помолите да не се страхува, да не бъде притеснен, за да може да ви помогне по време на разтварянето.

Преди три седмици в Индия умря чичо ми. Аз бях там и всичко стана точно така, както му казвах. Тъй като той имаше много сериозни болести, като болест на панкреаса и рак, и трябваше да приема обезболяващи, чичо ми ги запази за момента на умиране, когато болката е най-сериозна, за да я облекчи и да помогне на ума си да се съсредоточи. Някои хора умират много лесно и спокойно. Други си отиват в големи мъки. Причината е в това, че хората са различни, затова и изпитанията им са различни.

Когато чичо ми умираше, той даде точните знаци. Понякога в момента на нашата смърт, когато хората около нас не са запознати с тези неща, те не могат да разчетат знаците, които им даваме. Така например, когато баща ми умираше, той даде знак на майка и тя си помисли, че иска да му донесе супа.[Смее се.] Всъщност той даваше знак за свещените хапчета, които се разтварят във вода и се пият в момента на смъртта. Аз разбрах какво иска и му ги дадох. Обаче мама бързо бе изтичала в кухнята и когато се върна със супата, той даже й се смръщи, че не я ще [смях], понеже вече не можеше да приказва.

Затова тези неща трябва да се знаят – за да може, когато моментът настъпи, както умиращият, така и тези около него да реагират адекватно. Иначе може да се преродите като дух, демон или нещо подобно. Трябва да държите здраво, разумно и мъдро душата си, иначе тя може да се подведе по илюзия и пътуването й да се затрудни. Не мислете, че това се отнася само за другите хора. Трябва да го обмислите и да го почувствате. Но всъщност тъкмо така се случва, когато умирате. Тогава осъзнавате, че вече е твърде късно. Сега, приживе, е моментът да се подготвите и организирате.

Мнозина правят това, уреждайки наследяването на имуществото си – това е нещо хубаво, но всъщност не е особено важно. Много по-важно е в какво състояние ще бъде душата ви, когато дойде време за пътуването й – колко прекрасна, силна, спокойна, организирана и великодушна ще сте я направили. И ако в момента на смъртта нямате сили, помолете добър и доверен приятел да остане до вас,  да разчита знаците ви и да ви помага. Това е далеч по-важно от имуществените въпроси. Тези неща, които ви споделям, независимо дали сте млади или стари, се отнасят лично за вас. Недейте да мислите: „О, тези неща важат за другите, животни или хора, не и за мен”.

В края на умирането душата ви се разтваря в елемента пространство, но не изчезва! В този момент всичките ви сетива – зрение, вкус, обоняние, слух – са блокирани. В самият край, когато всичко се е разтворило, в сърцето попадат последни три капки кръв, когато то прави последните си удари, а вие вдишвате за последно, после издишвате и дишането окончателно изчезва. Тъкмо тогава довереният ви приятел може да ви помогне, защото външното дишане е изчезнало, но вътрешното дишане продължава. При някои хора душата остава в тялото 2 часа, при други един час, при трети повече – при различните хора е различно.

Какво се случва веднага след смъртта

Така в началото израстваме от петте елемента, а при смъртта ни те се разтварят. Все още обаче душата е там. Бащиното бинду, или главна „семка“, обитава върха на главата, майчината главна „семка“ (яйце) живее в пъпа. В този момент те все още са там и започват също така да се разтварят. Бялото бащино бинду слиза надолу. Тогава усещанията ни се променят, тъй като душата ни вече няма къде да се задържи, понеже бащината страна започва да се разтваря. Чувстваме, че небето е много чисто, без мъгла и облаци, луната ясно се вижда и всичко е бяло и светло. В този момент 33-те вида гняв също се разтварят.

След това майчината „семка“ – кървавочервеното бинду – започва да се разтваря, качвайки се нагоре. Бащиното и майчиното бинду са есенцията на нашето тяло. Отново усещаме чистото небе и слънчева светлина, а всичко е с червен цвят. Тогава се разтварят 40-те вида желания. Когато двете страни се срещнат, за да се разтворят, душата ви също е вътре. В този момент усещаме тъмнина, не виждаме нищо, нито слънцето, нито луната – сетивата ни вече са се разтворили и не можем да ги използваме. Всичко става тъмнина, душата е стресната от това и изпада в безсъзнание. Обикновено то трае 3 дни (практикуващите не се нуждаят от такъв период, по това време те вече са отпътували). Приживе човекът толкова се е радвал на живота, но внезапно всичко изчезва, той е шокиран и изпада в това безсъзнание.

След три дни душата се събужда и е много чиста, естествена и изпълнена с прекрасна светлина. В този момент практикуващият може да осъзнае, че това е естественото състояние на ума (душата); това е момент, когато можеш да го намериш, да уловиш разбирането и да останеш да медитираш върху него. Тогава, там, в този момент, ти си просветлен – постигнал си естественото състояние на Дхармакая. Това се случва, ако осъзнавате ставащото. Ако ли пък не – отново навлизате в илюзиите.

След като се събудите, ако имате силата да разберете какво става, постигате просветление. В противен случай, през няколкото минути или може би час-два, докато вие все още сте в това състояние, някой голям практикуващ или голям ваш приятел може да ви помогне да разберете, че това, което изпитвате в този момент, е естественото ви състояние на мъдрост, което трябва да задържите и запазите. Ако и този момент бъде изпуснат и пак започнат илюзиите, дори сто пъти да ви го кажат, ще е много трудно да го осъзнаете.

Преживяванията в Бардо

След събуждането си от безсъзнанието умът (душата) все още не може да осъзнае, не може да повярва, че е мъртва. Тялото вече го няма, но душата продължава да чувства, че има тяло – умствено тяло. Състоянието между смъртта и следващия живот наричаме Бардо. Душите на повечето хора прекарват в това Бардо състояние 49 дена. Някои хора могат да останат в него една година, но повечето хора – 49 дена. След това те могат да намерят място, където да се преродят. Има 6 места, където да се преродите – при животните (когато две животни създават зародиш заедно, можете да се присъедините към тях); при гладните духове; може да попаднете в адовите сфери; може пак да сте човешки същества; или полубогове; или да отидете в божествените сфери. Може да се преродите във всички тези места. Това е различно за всеки и зависи от действията ви в момента, а пътуването ще ви отведе на различни места, според това какви дела сте натрупали.

В Бардо няма слънце или луна, само вашата собствена светлина. В този момент можете лесно да стигнете, където пожелаете. Ако сега пожелая да отида някъде, няма да мога, но тъй като тогава душата е свободна, това става лесно, за секунда. В Бардо душата няма точно определен дом, а може да се заселва на различни места – в пещери, планини, реки или дървета. Тогава тя няма точно определени приятели, а постоянно се среща и общува с различни души – понякога с мъртви хора, друг път с живи.

Що се отнася до храната – може да видите някъде много хубава, чудесна храна, но не можете да я ядете, само ароматът й ви храни. Единствено ако някой ви даде храна, можете да я получите – не можете да си я вземете сами. Душите в Бардо също така притежават ясновидство, т. нар. „обикновено” ясновидство. Те знаят какво мислите за тях, какво говорите, много ясно разбират всичко – в този момент те имат ясновидство.

Сега ние нямаме ясновидство и не знаем какво мислят другите, защото тялото ни е прекалено замърсено за живеещата в него душа – тя е объркана и не вижда ясно. Затова, когато душата се озове сама в Бардо, тя е много чиста и има ясновидство. Тогава тя може да отиде навсякъде, например на плажа, където има вода и пясък, но нито може да се огледа във водата, нито да остави стъпки в пясъка, нито пък има сянка. В този момент, като видим това, осъзнаваме, че сме умрели. Обзема ни тъга и притеснение. Замисляме се какво е най-добре да сторим, спомняме си колко много лоши неща сме направили и колко малко добри, и това ни носи чувство за вина. Притесняваме се, че ще дойде някой от ада да ни прибере.

Тогава можем да се върнем при близките си, да ги слушаме какво казват, но те нас не могат да ни чуят. Това много ни натъжава. Казваме на съпругата или съпруга, на децата, на майка ни или дядо ни да не плачат, че сме там с тях, но те не ни чуват и не знаят, че сме там. Тогава душата е нещастна и тъжна. Тя може да отиде при свещеник в храм или при някой лама, където приживе е била, и благодарение на ясновидството си да разбере, че молитвите им са били фалшиви, плод на жажда за пари, че е била излъгана, и това да я разяри.

Докато живеем в Бардо имаме такъв тип емоции. Там престояваме 7 седмици. С всяка седмица умът е все по-уплашен и нервен и се променя. През това време е добре близки и приятели да се молят за вас или да ви помагат с добри дела. Половината от тези 49 дена, може би 3 седмици и половина, душата има силна връзка с предишния си живот и близки. През втората половина тя започва да се настройва и да чувства новото си прераждане, да очаква новия си дом.

С това приключваме темата за живота и смъртта. Не трябва да се притеснявате – всеки ще може да намери мястото си за прераждане. Трудно ще бъде на този, който в края на дните си, когато умира, не се е погрижил добре за душата си, вкопчил се е в близките си и е останал там години наред. Обикновените хора, след като умрат, винаги могат да намерят място за новия си живот, различно за различните души – някои богати, други бедни, едни мъдри, други не чак толкова, някои с красиво тяло, други не. Различно е според нашата същина. Ако имате добра мотивация или добри дела зад гърба си, последствията за вас ще бъдат добри. Ако сте извършили много лоши неща и последствията от тях за вас ще са лоши. Затова е различно – според вашата карма.

Много е опасно след смъртта да не станете дух или демон. Дори големи учители в Тибет са ставали духове. Велики преподаватели и практикуващи също са ставали духове, защото не са знаели накрая как да задържат душата си – в това е проблемът. Те може да са били професори, да са имали прекрасно образование, добра идея за нещата, да са били прочути, много богати, с голяма власт, но накрая душата, независимо дали си беден или богат, мъдър или известен, не е различна, а е същата. Това е много важно.

В Япония например има много духове, които не са могли да удържат душата си по време на смъртта, и са останали в домовете си. Също и в Лондон, в културния център, където веднъж бях отседнал, имаше една възрастна жена, която седеше и не говореше с никого. Тогава казах на собственика някой да се погрижи за тази старица. Той ми каза, че там няма никой и когато отидохме да видим, наистина я нямаше. Тогава разбрах от него, че това е старата собственичка на къщата, която продължавала да обитава дома си. Много е лесно да станете духове или демони. Трябва да сме внимателни, защото ние сме човешки същества. Трябва сега да се подготвим, не е нужно да ставаме духове или демони. Трябва да сме силни и да не се подчиняваме на желанията и страстите.

Въпроси и отговори

  1. Ние ли решаваме, при кои родители да се преродим?

Това не е наш избор. Различно е, според вашата карма – колкото повече добри дела сте натрупали и колкото по-добре сте подготвили душата си, толкова по-хубав дом ще откриете. Ако не сте натрупали добра карма и имате гняв, тогава може да се преродите в адските светове или в животинския свят. Например може да харесате двойка змии, създаващи своето яйце, да се присъедините към тях и да се родите змия. Затова прераждането не е ваш съзнателен избор. Сега, приживе, е вашият избор, къде да отидете и да се преродите. Подгответе се сега.

  1. Дали ламите в Тибет помагат на душите в Бардо?

Ламите помагат на хората преди смъртта, напътствайки ги, как да се подготвят и да натрупат положителна карма, защото само нея могат да вземат със себе си, за разлика от материалните си придобивки. След смъртта те също помагат, но силата на помощта им не е много голяма, защото тогава действат законите на кармата. Както, ако някой влезе в затвора, ние отвън не можем много да му помогнем, освен с добра мисъл, защото съдията (кармата) вече го е осъдил да излежи присъденото според делата му. В Бардо дори Буда или Исус да дойдат при вас, вие може да не ги видите, защото кармата е сляпа! Кармичната връзка ви води нанякъде и ако не можете да ги видите, те нищо не могат да сторят за вас. Кармичният закон е твърде силен – наказание трябва да има. Иначе няма да бъде честно – много души ще започнат да се оплакват, защо помагат на другите, а на тях – не. [Смях.]

  1. След смъртта душата/умът остава ли цяла или се разпада на части, при положение че подобно на всичко останало би трябвало да е непостоянна?

Душата/умът винаги остава цяла. Същевременно тя е непостоянна, но толкова бързо сменя състоянието си, че това остава незабележимо за нас. Тъй като душата е променлива, ние се прераждаме отново и отново. Ако тя беше постоянна, тогава нямаше да има нужда от прераждане, щяхме да имаме силата и състраданието да се преродим там, където бихме могли най-много да помогнем. Тъй като обаче умът е непостоянен и в плен на илюзии, дори да пожелае да се прероди някъде, той не може, заради кармичните закони.

  1. Кога точно започва и кога свършва Бардо състоянието?

След като издъхнете, в края на разтварянето, следват три дена безсъзнание. След като се събудите, разполагате с един или два часа, през които сте свободни и имате шанса да не отидете в Бардо – това е границата. После навлизате в Бардо състоянието, което продължава до новото ви прераждане. То е различно за различните хора – едни остават една седмица, други въобще нямат нужда да стоят в Бардо, някои остават две седмици; всичко зависи от това, доколко душата осъзнава състоянието си и колко бързо намира добрия път за прераждане. В Бардо се стои кратко време, защото няма много място. Добре е бързо да си свършите работата там, за да не правите опашка. [Смях.] Бардо е времето за решаване на кармичната ви „присъда”. Времето там тече различно, защото няма слънце или луна, по които да го определяме.

  1. Можем ли да се преродим назад във времето?

Не. Нямаме такава сила. Ако имахме, щяхме вече да сме светци.

  1. Когато смъртта е внезапна, как протичат процесите на разтваряне?

Всичко се случва по същия начин, само че много по-бързо. Просто ако смъртта е естествена, вкъщи, сред близките, тогава процесите могат да бъдат проследени.

  1. Какво според тибетската традиция трябва да се направи с тялото след смъртта? Да се кремира, погребе или даде на птиците?

Има различни случаи. Понякога, когато човекът е умрял от много тежка болест, не е добре да се изгаря тялото му, защото пушекът може да е вреден за другите. Тогава се правят специални ритуали със свещени субстанции и трупът се слага в пясък в земята. Ако тялото е здраво и хубаво, след като се направи астрологическо проучване според календара – кога е родено, каква зодия е и кое е най-добро за него – тогава може да се изгори, пак със специални ритуали (Калачакра).

Приношенията и молитвите за умрелия продължават всеки ден в продължение на 49 дена. Прахта на кремирания се запазва, прави й се пречистване с вода, след което се смесва със свещена пръст и се правят малки ступи. Прахта може да се положи на свещено място или някъде, където е медитирал велик учител, за да бъде благословена. Една малка ступа се запазва в дома, за да се почита паметта на покойника.

На някои места в Тибет телата на някои покойници се дават на орлите. Понякога това тяло принадлежи на лош човек, извършил злини и убийства приживе и тогава орлите не желаят да го ядат. [Смее се.] То може да си лежи там три дена и нито един орел да не се появи. Тогава притеснените близки на умрелия може да поканят някой учител да направи практиката Чьо, различни ритуали, да отрежат ръка или крак от трупа, за да приканят орлите, но те въпреки това да не дойдат. Самият учител може да изпита състрадание към мъртвеца и да направи ритуал, сам да помоли птиците да дойдат – тогава те могат и да дойдат и да изядат тялото, но с неохота. [Смее се.]

Други покойници, които са били добри приживе, веднага щом телата им бъдат предложени на птиците, орли от много далечни места бързат да долетят и да ги изядат. Това е, защото орлите притежават ясновидство и могат от хиляди километри да ги видят. Така вижда главният орел, предводителят на орлите, който съобщава на останалите къде да се срещнат. Там той танцува над тялото, клъвва малко от него и отлита, оставяйки на останалите да го доядат. Много е интересно за наблюдаване. [Смее се.]

  1. Какво е мнението на тибетците за ритуалното самоубийство на самураите с харакири?

Те вероятно нямат избор, тъй като това е тяхната традиция. Когато сбъркат, са длъжни да го сторят, но това не е добър начин да се умре. Самоубийството е грешка, не е правилният начин. Това е все едно да си в армията, да изпитваш угризения и да се самоубиеш. Не бива да се отнема собствения живот, защото душата остава шокирана, а лошата карма от това действие ще ви накаже. Вие може да убиете тялото си, но кармата ще накаже душата ви.

  1. Душата през фонтанелата ли напуска тялото?

За повечето хора това е трудно постижимо. В повечето случаи душата излиза през носа, тайното място, „тоалетното” място, през очите или ушите. Накрая, когато всичко се разтваря, тя излиза през някоя от 9-те врати на тялото. При различните хора душата излиза през различен отвор. За да излезете през това място – централния канал, върха на главата, а не през фонтанелата – ви трябва малко тренировка. Това е тибетската Пхоуа практика. Тренирайки Пхоуа, ще можете да се пренесете след смъртта във вашия Рай, в земята на Буда Амитаба или на друго място, без да има нужда да преминавате през Бардо състоянието. Тогава ще можете да се преродите в лотосов цвят.

  1. Напускането на душата ли е причина тялото да изпусне течности няколко часа след като се скове?

Това няма общо с напускането на душата. Това е само вода, останала в тялото. Но наистина добрите практикуващи изпускат бяла и червена течност (бинду).

  1. В кой момент умът забравя предишния си живот и защо?

Обикновено това се случва в средата на Бардо, когато душата спира да мисли за предишният си живот и започва да се готви за следващото си прераждане.

  1. През трите дена след смъртта тялото може ли да бъде погребвано?

Няма особено значение. Една нощ след смъртта тялото може да бъде изгорено или погребано. Някои хора обаче, които са реализирани практикуващи, могат, медитирайки, да останат в тялото си по-дълго след смъртта му и то да бъде запазено. При обикновения непрактикуващ душата моментално напуска тялото и не бива да го държите дълго, защото се разваля и замирисва. Ако искате да го запазите, трябва да го държите в сол и пясък или лед. Душата все още е съзнателна, но разделянето й от тялото вече се е случило.

*   *   *

Сега може да изпея молитвата към Ченрезиг и заедно да изпеем Ом Мани Пеме Хунг. Това е мантрата на състраданието както към мъртвите, така и към живите. За последователите на Буда е важно да предлагат на мъртвите храна и други приношения, защото на тях им е много тежко в Бардо. Те търсят храна, нервни са и уплашени, трудно откриват пътя си в продължение на много дни. В този момент вие трябва да проявите добрина и състрадание, пеейки Ом Мани Пеме Хунг или предлагайки им храна, за да могат да я получат – тогава те са много щастливи. Те нямат зъби, за да я изядат – душите се хранят с аромата на храната, но само, ако им е предложена.

Вие можете да им принасяте храна по всяко време, само с мисълта си за тях, докато сте в кухнята или около масата. Или може да видите цвете, да помиришете тамян, да видите светлина и пак да им ги дадете, мислейки за тях с добрина. Тогава те могат да получат тези дарове. Душите могат да видят храната, но ако някой изрично не им я даде, те не могат да я получат. Затова ние трябва да сме хората, които ще им предложат тези неща, да мислим за тях – това ще ни донесе щастие и добра карма.

Това е достатъчно като информация, нали? Дано всички да сте разбрали поне малко от темата. Разбирането на смъртта е много важно. Това, което се случва след смъртта, е много ясно обяснено в тибетската Ваджраяна традиция. В традицията Хинаяна (практикувана например в Тайланд) и в Махаяна традицията също вярват в прераждането, но не ни осветляват как точно става това.

Тибетският тантрически Ваджраяна будизъм е много конкретен по тези въпроси. Затова трябва да ги проучвате, да пазите и подготвяте внимателно душата си за този момент. Търсил съм в Хинаяна, в хиндуизма, в християнството – никой не обяснява достатъчно ясно за смъртта и отвъдното. Единствено в тибетските будистки текстове открих конкретни детайли по тези въпроси. Затова трябва да изследваме в тази посока, как именно трябва да се готвим в настоящия момент – това е много важно.