Пема Ринпоче

Това са текстовете на три учения с насоки за медитации върху бодхичита, любящата доброта на състрадателния и пробуден ум. Дадени са от Пема Ринпоче през 2012, 2014 и 2016 г., за да бъдат използвани като основа за аналитични медитации. При този тип медитации във фокуса на вниманието не е външен обект, а идея, която човек си поставя като тема за съзерцание и после проверява верността ѝ на базата на своя опит, наблюдения и аналитични разсъждения. Само по този начин – не просто с прочитане, а като сам съпреживее прочетеното и го прекара през сърцето си – читателят ще може да усети истинските му стойност и смисъл. И така, с времето и с практиката, ще успее да пробуди и изяви у себе си просветлената и съпричастна енергия на буда-природата, която присъства от самото начало във всеки един от нас.

Значението на родителите ни за нашия живот

Бодхичита е много важна за нас. Според Исус Христос, в началото на живота си ние се учим на бодхичита у дома. Тибетският будизъм казва, че я учим от родителите си. В случая „дом“ и „родители“ значат едно – „у дома“ е всъщност дома на нашите родители. Така че да я учим у дома и да я учим от родителите си, е едно и също нещо.

В началото, когато сме дошли на този свят, кой се е грижил за нас? Само двамина – нашите майка и баща. Само те неотлъчно са бдели над нас и те са, които са ни въвели в този прекрасен свят. Трябва да разберем колко важни за нас са тези двама души. Преди да практикуваме бодхичита, е нужно да осъзнаем значението им за нас.

Родителите даряват цялата си любов и внимание на своите деца. Цялото си време и енергия те посвещават на тях. В началото вие сте се родили голи и боси – без дрехи, без нищо свое, с празни ръце сте дошли в този свят. Не сте знаели как да вървите, как да говорите, не сте можели да кажете дори „гладен съм“. Нищичко не сте умеели. Само сте лежали, наслаждавайки се на живота, изпълнявайки естествените си нужди в същото легло, в което спите. А в това време родителите ви истински са ви обичали и са се грижили за вас. Любовта и вниманието им са били изцяло насочени към вас, да посрещат всичките ви нужди. Вижте как работи сърцето на един родител – 24 часа на ден те са мислили само как да се погрижат за вас, своите рожби.

Някои деца са много трудни, те могат да плачат и цяла нощ. Родителите им не могат да спят, защото трябва да се погрижат за тях. Децата крещят: „Искам това!“ или „Не искам това!“, а родителите само меко им казват: „Добре, добре, успокой се, ще го получиш.“ Те наистина дават на детето си каквото то пожелае, споделят с него всичко, което имат, посвещават цялата си енергия на своите деца. Колко пъти само родителите горко са плакали за децата си? Колко болка са понесли заради тях, колко трудности са преживели? Колко изморени са били в края на деня? Всичко това те правят в името на своите рожби. Докато децата растат, родителите им отдават всичките си сили, цялата си любов, истински състрадателни и внимателни са към тях. И когато ние, децата, сме вече пораснали – на по 30, 40 години – родителите ни все още продължават да се притесняват за нас и да ни мислят. Ние нямаме особено силни чувства към тях, но те таят в сърцата си толкова много любов към нас, техните деца.

Трябва да проумеем този прост факт: колко важни за нас са родителите ни. Колко внимателни са били с нас, колко много са ни обичали. Колко всеотдайно са се грижели за нас, колко истински щедри са били. Трябва да медитирате върху това пак и пак, още и още. По този начин любовта ви се развива, състраданието ви се пробужда, уважението ви расте. Тази любов и тази внимателност ще ви помогнат да се погрижите за вашето собствено семейство, за вашите деца и приятели; ще можете с лекота да ги споделяте и с другите.

Да имате разбиращ ум, означава да попитате родителите си: „Когато се родих, притежавах ли нещо от предишния си живот? Видяхте ли нещо в ръцете ми? Носех ли нещо?“ Попитайте ги: „Донесох ли българския език, или немския, от предишния си живот?“ Те ще ви погледнат с насмешка и ще ви кажат: „Ти какво, шегуваш ли се? Нищичко не донесе, даже дрехи нямаше, ей така гол-голеничък дойде. Дори и това тяло не е твое, от нас си го получил. Нищо не донесе със себе си в този живот.“ Тогава бавничко ще започнете да разбирате, че нищо не сте имали, че наистина със съвсем празни ръце сте дошли в този свят. Това ще ви помогне да осъзнаете важността и добрината на тези двама ваши благодетели – вашите родители.

Родителите са вашият първи учител и наставник, вашите богове в детството. В началото те са вашата единствена опора, помагайки ви във всичко. Сега те вече са поостарели. Нечии родители са на 65 години, на други са на по 80 – косата им е опадала, зъбите също, телата им отслабват с всеки ден, трудничко им е да се погрижат дори за своите нужди. А вие сте още привлекателни и пълни с енергия. Срещнали сте нов партньор например. Може да си помислите: „Майка ми мирише, трябва да спи на друго място. Ние спим тук, трябва да преместим майка ми и баща ми някъде, защото смърдят.“ Това е много несправедливо от ваша страна – забравили сте значи цялата им любов и грижите им за вас в миналото. Не помните вече как те винаги са ви подкрепяли. Когато забравите тези неща, вие вече нямате нищо, животът ви е опустял. И тогава вече нито разбирате живота, нито имате уважение към него – нищо! Как ще градите така ваше семейство, как ще се грижите за него? Как ще опазите децата си, как ще помагате на други? Та вие няма да знаете как да го направите, сърцето ви ще е като камък.

Затова без значение колко болни и грохнали са вашите родители, вашите обич и състрадание трябва да им осигурят защитата, от която се нуждаят. Важно е да се научим на това.

Така че сега имате един нов учител и двама стари учители. Старите ви учители са вашите родители, а новият е духовния учител – някой като мен. Но новият учител не е по-важен от старите учители. Към тях трябва да се отнасяте с уважение. Това е по-важно. Не са ни нужни твърде много нови приятели. Ние вече имаме стари такива – достатъчно ли сме им благодарни? Добре е да имате нов приятел, но по-важно е да се погрижите първо за старите приятели. Старите си учители все така трябва да уважаваме. Ако след това ви остане още енергия – добре, срещайте се и с нови приятели, запазете си и новия учител. Но ако времето и силите ви не стигат, по-добре би било да живеете по-простичко и да се грижите добре за семейството си. Това е много важно.

Вашите родители са ваши учители. Затова трябва да се отнасяте добре с тях и да ги пазите. Само тогава сте добър човек.

Значението на другите за живота ни

Сърце с бодхичита всъщност значи добро сърце. Да имаме сърце, познало бодхичита, означава да имаме разбиране. Осъзнаването, че освен „аз“ са важни и другите. Такова едно разбиране на ума е много важно. Няма как да бъда само „аз“. Ако съм само „аз“, сам в обществото, на тази земя – как бих живял? Как бих оцелял самичък? Едва ли ще мога да се справя. Днес, тук и сега, животът ми в това общество и тази страна е възможен заради това, че ги има другите. Ако се разболея, мога да посетя болница, където лекарите да се погрижат за мен. Ако ми е студено, имам топли дрехи, които да облека – защото някой любезно ги е направил. Мога да си купя всичко, от което се нуждая, в магазина – където и да съм. Ако огладнея, е много лесно да се сдобия с храна. Ако съм жаден, другите са ми осигурили и питейна вода. За през нощта, когато е студено и тъмно, ми предоставят електричество и отопление. Всичко в моя живот зависи от други хора, имам го благодарение на тях. Трябва да разберем това. Чрез това разбиране у вас ще се породи уважение към другите хора и други твари, дори към насекомите и животните около вас. Важно е да осмислим това. Ако не разберете колко много зависим един от друг, винаги ще имате проблеми, тъй като няма да уважавате никого и винаги ще мислите само за себе си.

Егоизмът ни осигурява защита, разбира се, но това е една неудачна защита. Тя се основава на погрешна идея и е несправедлива, защото е насочена само към самите нас. Затова е важно за нас да мислим: „Ако съм само „аз“, сам-самичък, щеше да ми е много трудно да живея в тази страна и на Земята. Ако нямаше абсолютно никой, нито животни, нито птици, нито насекоми, нито хора – никой, – ако бях съвсем сам, как въобще щях да живея? Такъв живот би бил много труден, не бих оцелял дълго.“ Би трябвало да си представите в ума си, че преживявате тази ситуация. Положете тази идея в ума си, породете такива чувства в сърцето си, преживейте какво би било, ако ги нямаше другите.

Например сега притежавате хубава къща, кола, имате добра работа с прилична заплата. Всички тези неща всъщност ги има заради други хора. Тяхната енергия ви помага да живеете добре тук и сега. Ако ги нямаше другите – какъв живот въобще щеше да е? Ако ги нямаше лекарите – щяхте ли да сте живи? Ако нямаше никой, който да произвежда електричество, отопление, храна или всички други неща, от които се нуждаете – как бихте живели? Печелите пари, защото без тях няма как да оцелеете в тази страна. Тези пари идват при вас пак чрез други хора, не си ги печатате, нали? Ето че зависите от другите, свързани сте с тях. Вие работите за тях, а те ви дават пари. Ако не го направят, няма да можете да си платите сметките за електричество и отопление, храната и лекарствата. Така че ние зависим от другите. Ако нямаше други хора, ако нямаше фабрики, фирми и магазини, нямаше да има къде да работим, за да печелим. И като нямаме пари, рано или късно ще умрем. Или поне ще живеем много, много по-трудно.

Ние се възползваме толкова много от знанията и енергията на другите! Тогава защо егото ни е толкова голямо? Всъщност ние, оставени сами, бихме били твърде бедни и слаби. Някакви велики учени някъде по света са измислили самолетите и ето, летенето за нас е вече много лесно – два часа и си там. Същото е и с колите, и с влаковете – ние се възползваме от научната квалификация, знанията и хрумванията на другите, за да правим живота си по-лек. Ето как се осланяме на тяхното знание, образование и предприемчивост.

Когато осъзнаете всичко това, егото ви малко ще се посмали и ще стане по-уравновесено. Ако си мислите: „Само на себе си разчитам, аз съм много силен“ или нещо в този дух, тогава егото ви е твърде голямо, за да можете да видите наистина себе си, семейството си или когото и да е друг. Вие сте сякаш в някое тъмно място, ослепени, неспособни да видите светлината. Всичко, което чувствате, са болката и самотата, причинени ви от вашето его.

Важно е да разберете това – свързан съм с другите, не бих могъл да живея напълно сам. Ние всички зависим един от друг. Зависим и от животните, и от дърветата. Нужна ни е цялата тази енергия, която идва от другите същества към нас – чрез нея сме живи, здрави и щастливи. Ние зависим от техните жизнени сили за нашия живот и те зависят от нас за техния. Ето защо живеем заедно и сме в непрекъснато взаимодействие. Трябва да проумеем факта, че сме свързани – тогава егото ни ще поспадне, а с него – и нашата арогантност. Иначе тя става толкова необуздана, че започва да наранява самите нас, тялото ни се разболява, после и умът ни и не можем да се наслаждаваме на един щастлив живот. Ако осмислим тази идея, егото и арогантността ни ще са по-малки и по-балансирани и ще ни е много по-лесно да ги овладеем. Те са, които тровят най-много живота ни и разрушават нашите умове и тела, семейството и приятелите ни.

Така че това е важно – просто медитираме, мислим си и казваме на ума си бавно и деликатно: „Да, свързан съм с другите и завися от тях. Да, да, прав си, така е. Така е, да.“ Помислете си за самото начало: „Когато се родих“ – питайте родителите си, – “донесох ли нещо с мен? Не? Ааа, добре.“ Следователно всичко в този живот съм получил от другите. И така полека, полека ще го разберете.

Мислете върху тези редове пак и пак. Не бъдете нехайни, не оставайте неосведомени. Просто фокусирайте ума си в тази посока. Може и да си поплачете за тези неща, пак и пак. Това ще размекне сърцето ви и ще реши множество проблеми. Много неща ще разберете, за още много други ще подготвите почвата. Затова е важно да мислим и за тия две страни – мен
и другите.

Просто заради това, че живеем заедно в едно общество, животът ни е по-ярък и по-богат. С всичко можем да се сдобием – благодарение на другите хора, животни и насекоми около нас. Идеята е, че само заради факта, че живеем и работим заедно, можем да имаме толкова много. Без тях всъщност нямаме нищо, ще сме с празни ръце. Животът ни ще е много по-труден, няма да е толкова бляскав, ще имаме много по-малко енергия. Такъв живот няма да ни радва, няма да сме щастливи в него. Всичко ще опустее и полека-лека ще се разсипе.

Затова и другите са важни за нас. Трябва да си напомняте този факт от време на време: „Ето колко много ми помагат!“ Например изследвайте как сте получили образованието си. Та вие не сте знаели дори майчиния си език в началото, нито друг някакъв. Не сте можели да се храните дори, нито да работите. Всичко, което умеете сега, ви е показано от други хора и те са, които са ви помогнали да откриете света и дори самите себе си. В техните ръце сте отраснали, сами едва ли щяхте да направите каквото и да е.

Затова и не е честно да сме прекалено себични и арогантни. Трябва да се върнем обратно към началото, откъдето сме тръгнали. Какъв съм бил някога, какъв съм сега – трябва внимателно да го изследвате. Колко слаб и уязвим съм бил някога, когато съм дошъл в този свят. Ако искам да съм агресивен и арогантен към другите, защо не съм бил такъв тогава, по онова време? Защо сега? По онова време сте били в най-слабата си възможна позиция. И в този момент на слабост хората около вас са ви помогнали толкова много! В техните топли и грижовни ръце сте отраснали, обичани и обгрижвани от тях. Сега сте независими и укрепнали, осигурени сте с всичко необходимо – което сте получили от тях – и въпреки това сте агресивни към тях. Защо, на базата на какво е такова едно поведение? Да действате толкова себично, ви прави несправедливи. Не постъпвате по правилния начин така. Трябва да проумеем това. Другите хора са много важни. Птиците, животните и насекомите са също много важни за нас. Всеки може да ви бъде от полза, всяко същество може да ви помогне. Всеки може да сподели жизнената си енергия с вас и така да направи живота ви на тази Земя по-лесен, по-приятен и по-смислен. Затова е нужно да се замислим колко важни са другите за нас и да сме им благодарни за подкрепата им за нашия живот. Върху това трябва да разсъждаваме. Бодхичита медитацията може да разшири нашето разбиране за това колко голяма е всъщност подкрепата им за нас.

Можете да се подсещате за това от време на време. Например, като отидете в ресторант, за една минута си помислете: „Сега ще ми дойде храната. Някой я е приготвил, за да мога да я изям. Той ми помага.“ Не мислете така само по време на медитативните сесии. Не се фокусирайте върху бодхичита само докато сте в стаята си и медитирате, не ограничавайте този тип практика до пределите на доджото или храма.

Можете да я правите навсякъде, на всяко място – дори и в дискотеката, докато танцувате. Всъщност вие можете да изпитате там удоволствие само защото другите са направили звука толкова завладяващ и музиката така увличаща. Хората около вас са толкова приятни. Само заедно можете да се наслаждавате и забавлявате така, това всъщност ви прави щастливи. „Свързан съм с другите дори когато става дума за моите удоволствия.“ Когато сте на парти, би трябвало да си спомните и да помислите и за това. Използвайте ума си! Не го оставяйте в задния си джоб, не го зарязвайте някъде там. Използвайте го. Когато го направите, всяко място ще е вашето място за медитация, дори и дискотеката ще е подходяща за практикуване на бодхичита. Без значение къде сте ще можете да практикувате. Разбирането на това е много важно – така всяко едно място и всяка дейност могат да ни бъдат полезни.

Или докато си вършите работата в офиса – също можете да си спомните за това как другите са всъщност ваша подкрепа. Като работите в офиса, това ви осигурява заплатата, която пък подкрепя целия ви живот. Тази подкрепа също идва от другите.

Винаги, във всяка една ситуация, можете да мислите за това – то носи толкова много ползи! Изведнъж ще се сдобиете с повече разбиране, по-добре ще оцените другите и подкрепата им. Като продължите да работите със себе си и да си напомняте колко сме свързани с другите, ще развиете вътрешните си качества много по-бързо. Много по-скоро ще напреднете в практиката си и ще отворите сърцето си. Като резултат и умът ви, и сърцето ви ще се изпълнят с повече светлина, ще се очистят и просияят, ще се освободят от объркванията и тъмнината, които битуват в нас сега.

Всички някога са били наши скъпи майки и бащи

Раждал съм се много пъти, всички ние сме имали по много животи. За този сега са ми отредени може би осемдесет години, после ще умра и тялото ми ще се превърне в прах. Но съзнанието ми няма да умре. Когато умра в това тяло, може да се преродя като животно. То също ще има свои майка и баща. Те може да са тигри, крави или птици. Ще се прераждам на много и най-различни места. Няма да се върна при родителите си от този живот, няма как, ще имам различни родители с всяко следващо прераждане на ново място. Няма винаги да съм тибетец, може да се преродя в България, Германия, Франция, Англия или всяка друга страна. Това важи за всички ни. Днес вие сте българи, но следващият ви живот може да е в Тибет, в Германия или къде ли не още. Мястото ни на прераждане не е постоянно, може да е навсякъде – днес съм тук, в следващия си живот съм някъде там.

Затова и всички същества са мои родители. Когато съм се раждал при тях, те са били моите грижовни майка и баща. Ако се родя като животно, моите животински майка и баща също много ще ми помагат. В множеството различни места, в които съм се раждал и ще се родя, съм имал най-различни същества за родители. Всички тези същества са ми помагали и са се грижили за мен точно както родителите от този ми живот го правят. Така че трябва да учите ума си, че всички същества са били ваши родители. Просто трябва да мислите върху това пак и пак, така че да успее да проникне дълбоко в ума ви.

Когато сте били родени като птица, сте видели как птиците помагат на своята челяд. Как снасят яйцата си, с колко обич и грижа запазват топлината им в продължение на много дни, след като ги снесат. Колко нежно се грижат за своите малки и как неуморно, по много пъти на ден, им носят храна. С толкова много обич се грижат за своите пиленца всички птици! Така че когато и вие сте били родени като птица, птици са били и вашите родители и те добре и всеотдайно са се грижили за вас. Когато сте били родени като тигър – обикновено тигрите са много враждебни към всички и ядат всякакви животни – но ако сте родени като тигърче, майката тигрица с толкова много нежност ще се грижи за вас! Тя никога няма да ви нарани, винаги ще е внимателна с вас, ще ви подкрепя и подпомага във всичко, докато порастете. Когато се родите като змия, ще е същото – змиите са много отровни и опасни, но когато една змия има потомство, тя наистина се грижи за своите деца. Така че вие сте били навсякъде, прераждали сте се на най-разнообразни места и сте имали множество различни родители – и те всичките все така добре са се грижили за вас. Дори и ако сте били родени като насекомо, те също са грижовни към своите деца. Когато сте се раждали като теленце, колко много го обича кравата и колко е внимателна с него! Тя се отнася много нежно със своята рожба и когато то понякога се отдалечи, майка му винаги се тревожи и го вика с голям копнеж в гласа си. Тя винаги го държи под око, мисли си все за него и много го обича. Така че когато вие сте били родени като теленце, кравата също се е грижила добре за вас. И когато сте се раждали като хора, родителите ви пак са ви закриляли и подкрепяли, отново добре и с много любов са се грижили за вас.

Нашият живот непрекъснато се променя – сега имам тези родители, но след като умра, ще имам други, няма да са вече същите. Сменяме толкова много родители – понякога те са от царството на животните, понякога сме насекоми, друг път птици, понякога се прераждаме сред хората или в божествената сфера. На много различни места ще се преродим, после пак ще умрем, пак ще се преродим, пак ще умрем. На безбройни места ще се прераждаме, затова и имаме толкова много и различни видове родители.

Затова и ни е нужна бодхичита практиката – защото нашият ум не може да проумее това. Той има разбирането само за тези родители, които имаме сега, никога за родителите, които сме имали преди: „Вие да сте ми били родители? Не, не мога да го повярвам.“ Няма и как, защото съзнанието ни живее в тялото, което е пълно с кръв, слуз, дихание, течности и множество други съставки. Затова съзнанието ни не е напълно ясно. Миналите животи са забравени, не можем да си спомним какво е било. Точно затова и ни е трудно да проумеем, че всяко същество е наш родител. Но истината е тази – че всичко живо някога е било наш родител, защото умът ни никога не умира. Тялото ни винаги се мени, може да изкара 50, 60, 70 или 80 години и после ще приключи. Но умът не умира, той ще търси ново тяло: може да е на насекомо или на птица, или човешко, или каквото и да е друго. И когато го открие, край него ще са и родителите ни. Затова и сме се раждали в много различни места и сме намерили множество различни родители там. И така, в продължение на много и много калпи [дълъг период от време – б.пр.] ние сме променяли връзките си многократно. При всички същества е
така – понякога съм техен баща, понякога съм тяхна майка, понякога те са моя майка или баща. Непрекъснато си сменяме местата и ролите, всеки един от нас. По много различни начини сме се прераждали.

Затова и сега практикуваме, че „всяко същество е мой родител“ – дори всяко насекомо е такъв. Когато всички те са били наши родители, те са се отнасяли към нас с толкова добрина, толкова много са ни помагали. Трябва да почувствате това, добре е за вашата бодхичита: тогава в сърцето ви се отварят повече пространства и умът ви също става по-отворен; полека-лека ще откриете истинските неща. Ние не можем да ги намерим сега, защото сме твърде привързани към текущото ни семейство, а за другите същества не ни е грижа – дали са болни, за техните трудности, за каквото и да е. „Не ме е грижа. Ако моето семейство е добре, всичко е наред.“ Ние сме твърде себични, живеем твърде егоистично. Не би трябвало да живеем така, защото всички тези хора и всички тези животни, всички те някога са били наши родители и като такива са се грижили с обич и нежност за нас. Как тогава да се държим сякаш не ни е грижа? Трудно ще е да го кажем или да ги изоставим.

Това е важно да се знае – понякога аз съм твой баща, понякога ти си моя майка; ние винаги си меним ролите, през цялото време. Нашият ум непрекъснато търси нови и нови тела. Затова и всяко същество е било мой родител. Когато мислите върху това пак и пак, то ще навлезе дълбоко в ума ви и ще подобри вашето разбиране. И след това, когато искате да нараните някого, ще си помислите: „Той е бил мой родител в миналото, помогнал ми е толкова много.“ Тогава и гневът ви ще се посмекчи, няма да е толкова изпепеляващ, когато ви връхлита. Ако искате да измамите или излъжете другите, тогава бодхичита практиката ще ви помогне този лъжлив език да бъде по-внимателен, лъжите да не са прекалено навреждащи на другите. Тогава и лъжата ще се омекоти и ще излезе наяве като нещо по-добро. Ето така всичко ще става по-позитивно като изява в тялото и ума ви; и очите ви ще гледат различно; положителни промени ще има навсякъде у вас. По този път ще развиете и вътрешната си мъдрост.

Затова и бодхичита е много важна практика. „Всяко същество е мой родител“ – просто мислете по този начин. Тогава и ще се отнасяте към другите по-равнопоставено. Иначе, ако сте твърде привързани към своето семейство – „Само това е моето семейство, само те са ми близки“, – това ще ви създава много трудности и няма да можете да проумеете, че всички същества са част от това семейство и че са ваши родни майки и бащи. „Само едни родители“ означава да ограничиш възгледа си. А когато гледаш твърде ограничено на нещата, това винаги те наранява и ти вреди. И тогава, като си отидат настоящите ти родители, сърцето ти ще изстине, ще усещаш, че никой не те подкрепя, и ще ти бъде много трудно да живееш. Затова и „всяко същество е мой родител“ означава, че където и да идеш, на всяко място, на което се задържиш, ще се чувстваш като у дома си. Защото ще усещаш: „Този е баща ми – да, знам го, бил ми е такъв в миналото. Това е майка ми, сестра ми, брат ми…“ И тогава всеки е твой брат, сестра, майка, баща, ти го разбираш и така можеш да помогнеш на този свой ум и да го научиш. И когато той проумее това дори и малко, ползата за теб ще е голяма. В тебе ще бъде по-светло и леко и проблемите ти ще са по-малко. Това е много важно да бъде проумяно.

Сега не можем лесно да го осмислим, защото кръвта ни е твърде замърсена и тялото ни се състои от множество елементи, събрани накуп. Умът ни, съзнанието, също пребивава в това тяло. И заради това, че е сред толкова много енергии от всякакъв тип, забравяме миналите неща. Ако имаме чиста мъдрост или ясновидство, тогава ще можем да прозрем: „А, и те са ми семейство, о, и това е мое семейство…“ Всеки един е. Ако имахте ясновидство, където и да отидете, нямаше да откриете и педя земя, в която да няма ваши родители.

Много е важно да разсъждавате върху това, че всеки е ваш родител. Добре е за вас да мислите така. Просто се връщайте върху това пак и пак и ще се сдобиете с мъничко истинско разбиране. И тогава няма да се ядосвате на съпруга или съпругата ви. Те ще изглеждат прекрасни във вашите очи, а не като побъркани. А ако съпругът е бил всичко за жена си и тя го е обичала твърде обсебващо – след това нейната любов ще просияе и няма толкова да му тежи. И заради разбирането, че всеки е ваш родител, ще си мислите: „Сега, тук, в този живот ти си мой съпруг, но в миналото си бил мой любящ родител.“ И когато осъзнаете това, тогава няма да искате отново да го наранявате. Тогава и любовта ви няма да отиде в погрешна посока. Вашият съпруг и вие ще бъдете като дака и дакини – свети мъж и жена, които се грижат един за друг много добре и живеят дълго време заедно в разбирателство и мир.
Дори когато сте лъгали или мамили партньора си, всичко това ще изчезне заради разбирането ви за бодхичита. Когато ви се прииска да му крещите или да се карате с него, гневът ви няма остава за дълго у вас – отново заради разбирането ви за бодхичита. Ако не
разбирате това, гневът ще остава за дълго в ума ви и връзката ви с другия полека-лека ще се разруши, а после ще последва и раздяла.

Бодхичита може да ви помогне да живеете по-добре с другите и да общувате с тях с повече уважение. Тя ще отвори ума ви за истинско разбирателство помежду ви. Бодхичита може толкова много да ви помогне! Затова и си струва да разсъждавате пак и пак върху факта, че всяко същество е ваш любящ родител, родна майка и баща.

Вместо заключение

Бодхичита практиката – „сърцето на просветлението“ – означава да виждате всички същества като свои родители. Ако умът ви разбира това, той и сърцето ви ще станат едно. Така те ще променят много живота ви и ще ви донесат мъдрост. Ако не практикувате бодхичита, умът ви ще стане един ограничен ум и като такъв ще е твърде чувствителен и лесно раним, с него никога няма да можете да изпитате щастие. Ако бодхичита не е у вас, когато погледнете наоколо си, ще виждате толкова много врагове! Всеки ще ви изглежда като враг. И тогава ще сте уплашени и нервни: „Може би този ще ми създаде някакви проблеми, може онзи да ме накара да го мразя, с другия ще трябва да воювам, той или тя сигурно ме мами“ – толкова много подобни мисли ще се въртят в ума ви.

Точно затова чрез бодхичита практиката може да узнаете, че всички същества са ваши родители. И когато го разберете, това ще ви помогне да живеете в мир и радост с другите хора и твари, без да се наранявате взаимно.

Винаги пазете бодхичита в сърцето си. Тогава един ден ще видите, че около вас няма повече врагове. Когато бодхичита е в нас, когато сведем очи, всеки ще е истински наш приятел и всички ще са в добри отношения помежду си. Ще разбирате връзката си с тях със сърцето си. Ще започнете да имате по-положително отношение към другите. И тъй като вашата бодхичита и разбирането ви растат, ще се чувствате толкова леки! По този начин ще станете възприемчиви и за тяхната любов и доброта. Това ще ви направи по-омиротворени, по-щастливи и по-здрави. Това е много важно. И накрая наистина няма да има повече врагове.